Job 36

Бог е справедлив съдия

1 Елиуй продължи да говори и каза: 2„Почакай ме малко и ще те поуча! Понеже имам още какво да кажа за Бога. 3Ще започна мисълта си отдалече и ще въздам на своя Творец справедливост, 4понеже думите ми не са измама, но пред тебе стои съвършен в познанията.

5 Ето Бог е мощен и все пак не отхвърля духовно силен. 6Той не оставя нечестив човека жив, но на потиснатите въздава правото. 7Не отвръща очи от праведните, но ги поставя с царе на престол завинаги и те се въздигат. 8Ако пък са оковани с вериги и се държат в оковите на неволята, 9Той им напомня за техните дела и нечестия, понеже са се възгордели, 10и отваря ушите им за предупреждение, и им казва, че трябва да се обърнат от греха. 11Ако послушат и Му служат, ще прекарат дните си в благополучие и годините си в радост. 12Ако не послушат, ще загинат от стрела и ще умрат в безумие.

13 Но нечестивите таят у себе си ярост, не Му се молят, когато Той ги окове. 14Затова диханието им свършва на младини, а животът им е като на ханаанските храмови блудници. 15Бог спасява бедния в неволята му и когато е потиснат, отваря му ухото. 16И тебе би изтръгнал от теснотата на простора, където няма притеснение и поставеното на трапезата е богато на тлъстина.

17 Но изпълваш ли се с вина за нечестие, ще те постигнат съд и осъждане. 18Не оставяй гневът да те подведе към хула и да те съблазни богат жертвен откуп. 19Ще обърне ли внимание Бог на твоето богатство? Не, нито на златото, нито на мощната ти сила. 20Не жадувай онази нощ, в която народите се изтребват. 21Пази се, не се поддавай на нечестие, което ти си избрал пред бедата.

Химн за всесилната Божия мъдрост

22 ^a Ето Бог е възвишен по силата Си и кой би могъл да даде поучение като Него? 23Кой би могъл да Му посочи Неговия път? Кой би могъл да каже: „Ти постъпваш несправедливо?“ 24Помни това, за да прославяш делата Му, които хората възпяват. 25Всички хора могат да ги видят, ако и човек да ги съзре отдалече. 26Ето Бог е велик и непознаваем, броят на годините Му е неизследим. 27Той извлича капките от морето; в мъглата те се изливат в дъжд. 28Те капят от облаците и се изливат изобилно върху хората. 29И все пак, кой би могъл да разбере широтата на облаците, гърма от Неговата шатра? 30Ето Той разпростира над тях Своята светлина и покрива морските дълбини в мрак. 31От тях Той съди народите, дава им храна в изобилие. 32В дланите Си Той крие светкавица и ѝ заповядва кого да удари. 33Нейният гръм я известява, самият добитък също усеща, че тя идва.“